Завещанието е възможност на всеки човек да се разпореди със своето имущество за след смъртта си.
Завещанието бива 2 вида: саморъчно и нотариално.
В този материал ще се спрeм на саморъчното завещание, като ще споделя най-важното, за което да следите и да внимавате при него.
Преди да започнем, нека да обърнем внимание на една нагласа, която все още съществува по отношение на завещанието – че то е една обикновена хартийка, която няма почти никаква стойност.
Всички сме гледали американски филми, в които богатата и самотна баба/леля и т.н. ще пише своето завещание. Деца, внуци, племенници и т.н. са затаили дъх в очакване. И накрая възрастната дама завещава всичко на кучето си…
В българското право това не може да се случи, защото е изрично уредена запазената част на всеки наследник по закон. Всичко останало, извън нея, може да бъде завещано по волята на завещателя.
Как се прави саморъчно завещание?
Саморъчното завещание се прави на обикновен бял лист, върху който завещателят САМОРЪЧНО записва волята си – кой или кои лица да наследят имуществото му след неговата смърт.
Има няколко правила, които са задължителни, за да бъде завещанието валидно и да произведе правните последици, за които се създава.
Съдържанието на завещанието се изписва ръкописно от завещателя.
Не е саморъчно завещанието написано на компютър. То трябва да бъде изписано на ръка, без значение с малки, главни, печатни или ръкописни букви.
В последствие при съмнение дали същия този човек е написал завещанието, може да се направи графологична експертиза, която да установи това. Саморъчното изписване на завещанието е гаранция, че няма да бъдат направени злоупотреби.
Задължително е изписване на датата, на която се прави завещанието.
В закона няма максимален брой завещания, които едно лице може да направи. Тоест, аз мога да пиша ново завещание всеки ден, като всяко следващо обезсилва предходното.
Представете си след смъртта на едно лице, в дома му да бъдат открити 3 завещания без дати, като на всяко от тях има изразена различна воля. Кое завещание ще произведе действие?
Освен това, законът урежда така наречената завещателна дееспособност или кое лице има право да завещава.
Ако към момента на написването му, завещателят не е бил способен да разбира свойството и значението на действията си, то без дата трудно би се доказало това обстоятелство.
Завещанието се пише ЛИЧНО.
Не може някой да диктува, а друг да записва волята му. Ако завещателят има здравословни или други причини, които водят до невъзможност да напише собственоръчно завещанието си, то е най-правилно да си направи нотариално такова.
Завещание, написано от друго лице, различно от завещателя, независимо че е подписано от същия и от свидетели – НЕ поражда правни последици и е нищожно.
Подписът – последното изписано нещо в завещанието трябва да е подписът на завещателя.
Той се поставя след датата, а не преди нея.
Разпорежданията, направени след подписа на завещателя, са недействителни, но те не водят към недействителност на другите разпореждания, които предшестват подписа.
Завещанието е безвъзмезден акт.
Затова в него не се поставят условия, при които то да прояви правните си последици.
Ако искате да поставяте условия, завещанието не е акта, с който трябва да го направите.
Завещанието се пише възможно най-четливо и разбираемо, така че от написаното недвусмислено да се разбира каква е била волята на завещателя.
Изписват се подробно данните на завещателя и на лицето/лицата, на които се завещава.
Ако се завещават различни имоти или вещи на различни лица, трябва да се опише ясно и точно. Ако се завещава цялото имущество на едно лице, не е необходимо да се изрежда всичко, което завещателят притежавате поотделно. Достатъчно е да се запише „цялото ми движимо и недвижимо имущество“.
Саморъчното завещание може да бъде пазено у завещателя или да бъде предадено на друго лице за пазене. Може да бъде предадено за пазене и на нотариуса, за да сте сигурни, че няма да се озове в неподходящ човек.
В този случай завещанието се поставя в плик и така затворено се предава на нотариуса.
Нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, от нотариуса и се завежда в специален регистър.
Предаването на завещанието може да стане от завещателя или от друго лице. Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя.
Прави се бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса.
Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.
Нотариусът обявявана завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва неговото разпечатване. Протоколът са подписва от лицето, което е представило завещанието, както и от нотариуса.
Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, подписана на всяка страница от същите лица.
Когато завещанието е било предадено за пазене при нотариуса, горните разпоредби се изпълняват от този нотариус, при когото се намира завещанието.
В последните години, завещанието започва да става все по-честа практика.
От една страна защото е по-лесен и евтин начин, от друга – защото броят на браковете значително намалява с всяка изминала година.
Не са малко случаите, в които двама души споделят целия си живот заедно и след смъртта на единия, другият е НИКОЙ по отношение на имуществото му.
А често, това имущество е придобивано съвместно.
Завещанието е инструмент, с който може да се „избяга“ от наследяването по закон и един човек да се разпореди с имуществото си за след смъртта си, според личната си воля.
Не само за завещанията, но и за всеки друг документ, който води до определени правни последици, една грешка може да струва скъпо.
Затова завещавайте, дарявайте, купувайте, продавайте, но винаги първо проверявайте! Най-добре с помощта на специалист.
Ако се нуждаете от съдействие, пишете ни.
