Какво означава развод по исков ред?
Когато единият съпруг не иска да се разведе, този който иска развод (ищецът), подава искова молба за развод.
Делото се разглежда от районния съд по адресна регистрация на ответника (този, който не иска развод).
Кой е виновен за развода?
И двете страни могат да поискат от съда да се произнесе относно това, чия е вината за разстройството на отношенията на брака.
Ако не направят такова искане, съдът не се произнася по този въпрос.
Доказателства, че бракът е дълбоко непоправимо разстроен!
Доказва се чрез свидетелски показания. При развод по исков ред, свидетелските показания са задължителни. Чрез тях се доказва, че искът е основателен.
Обикновено свидетели са най-близките на страните – роднини, много близки приятели, колеги.
Тук обикновено става грозно! Няма как да се докаже достоверността на показанията на свидетелите. Съдът взима предвид връзката на свидетеля със страната и какви са евентуалните интереси на свидетеля от изхода на делото.
Важно е свидетелските показания да са от лични наблюдения, а не преразказа на думите на страната, в чиято полза свидетелстват.
При ненавършили 18 години деца!
Ако страните имат общи ненавършили пълнолетие деца, има възможност искът за развод да се съедини с небрачни искове, касаещи родителски права по отношение на децата. Тук става въпрос за иск за упражняване на:
◾ родителските права.
◾ местоживеенето на децата.
◾ режима на лични контакти между родителя, който не упражнява родителските права и децата.
◾ издръжката за децата.
Какво се случва със семейното жилище?
Важно е да се знае какво точно означава семейно жилище. Това е жилището, в което съпрузите последно са живели заедно, без значение чия собственост е то.
Когато има ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася и за ползването на семейното жилище. Тук вариантите са няколко и зависят и от отношенията между съпрузите.
Българският съд не може да се произнесе за семейно жилище, което не се намира на територията на Република България
Фамилното име
Ако някой от съпрузите при сключването на брака е приел фамилното име на другия съпруг, при прекратяването на брака може да иска възстановяване на предбрачното си фамилно име, или да иска да продължи да носи фамилното име на своя съпруг.
Причините може да се основават на това, че съпругът е познат с това фамилно име в обществото, има важни документи/сертификати, дипломи и др./ с това име или поради нежелание да има различни фамилни имена с децата, родени от брака и други обстоятелства.
Не се случва често, но мъжът също може да приеме фамилното име на жената!
Какво съдържа исковата молба?
В исковата молба могат да се сочат конкретни факти и обстоятелства от живота на съпрузите. Дали ще се упоменават неприятни подробности и наличието на вина е въпрос на избор на този, който подава исковата молба.
Когато не се търси вина за прекратяването на брака, достатъчно е по делото да се установи, че:
◾ всеки от съпрузите води свой собствен начин на живот, независим от другия.
◾ не се интересува от другия.
◾ помежду им е прекъсната всякаква емоционална и физическа връзка.
◾ всеки има самостоятелен икономическа живот.
Често съпрузите вече фактически не живеят заедно и водят самостоятелен живот. Достатъчно е съдът да установи този факт за да постанови развод между страните.
Какви документи се подават?
Към исковата молба задължително се прилагат следните документи:
◾ удостоверение за сключен граждански брак – прилага се в оригинал, най-късно в първото заседание на делото. При загуба на документа, винаги може да се извади дубликат. Ако бракът е скючен в Чужбина, бракът се вписва в общината, която издава удостоверение на български език. Това удостоверение се прилага към делото
◾ ако има ненавършили 18 години деца се прилагат копие от акта за раждане
◾ при спор за семейното жилище се прилагат доказателства за собствеността му
◾ допълнителни формуляри относно информация за страните: местоживеене и местораждане; поредност на брака; образование и др.
◾ вносна бележка за платена държавна такса в размер на 25 лв
Как протича един бракоразводен процес по исков ред?
След внасяне на исковата молба в съда, делото се разпределя на определен съдия. Той се запознава със съдържанието й и доказателствата към нея и преценя, дали тя е редовна.
Ако исковата молба е редовна, съдията разпорежда да бъде връчена на ответната страна.
Ако констатира нередовности на исковата молба, разпорежда на ищеца да ги отстрани в определен срок.
При отстраняване на нередовностите, разпорежда връчване на исковата молба на ответника.Ако нередовностите не бъдат отстранени, въпреки дадените указания, връща исковата молба на ищеца.
Следващият етап е връчване на исковата молба.
Тя се връчва а адреса на ответника, посочен в исковата молба.
Когато страните живеят заедно на един адрес, никоя от страните не може да получи книжа по делото, предназначени за другия съпруг.
Връчването се извършва на адреса на ответника, посочен в исковата молба. Ищецът може да посочи връчването на книжата по делото да стане и по месторабота на ответника, в случай че е по-вероятно той да бъде открит там.
Когато ответникът не бъде намерен на адреса, посочен в исковата молба, съдът извършва справка за постоянен и настоящ адрес.
Ако се окаже, че ответникът има различен настоящ и/или постоянен адрес от посочения в исковата молба, разпорежда връчването да стане на настоящия, съответно постоянния адрес на ответника.
Ако ответникът и тогава не бъде намерен, призовкарят залепва съобщение на вратата на жилището на ответника да се яви в съда, до изтичането на двуседмичен срок от залепване на съобщението, за да получи предназначените за него книжа.
В случай, че до изтичането на указания срок, ответникът не се яви да получи книжата, съдът му назначава служебен адвокат на разноски на ищеца, който да го представлява по делото.
Когато ответникът изобщо няма регистриран адрес в България /това са случаите, при които ответникът е чужденец/, призоваването се извършва чрез Държавен вестник и отново се назначава служебен адвокат на разноски на ищеца, който да го представлява по делото.
Когато ответникът има регистриран адрес в България, но живее в чужбина и ищецът не знае адреса му там, той декларира това обстоятелство и в този случай отново, след призоваване чрез Държавен вестник, се назначава служебен адвокат на ответника на разноски на ищец.
След връчването на исковата молба, за ответника започва да тече едномесечен срок, в който може да направи възраженията си срещу допустимостта и основателността на иска, както и да предяви своите насрещни искания, ако има такива. Това е право, не и задължение на ответника.
След изтичането на този едномесечен срок, без значение дали е постъпил отговор на исковата молба и дали са предявени насрещни искове, съдът насрочва делото за разглеждане в открито заседание, за която дата и час изпраща съобщение на страните.
В първото по делото заседание е задължително присъствието на ищеца. Ответникът може и да не се явява.
Разглеждането на делото без присъствието на ищеца е възможно, ако той се представлява от адвокат, с нотариално заверено изрично пълномощно и ако са налице важни обстоятелства, които възпрепятстват личното му явяване в съда.
Такива важни обстоятелства са налице, ако например ищецът живее на твърде отдалечено място в чужбина и идването му би създало затруднения.
Ако ищецът е възпрепятстван да се явни на конкретната дата и час за разглеждането на делото в открито заседание, делото се отлага за друга дата.
При липса на уважителни причини, поради които ищецът не се е явил, делото се прекратява.
Когато страните имат ненавършили пълнолетие деца и се третират въпросите относно родителската отговорност по отношение на децата, страните трябва да се явят лично пред съда и да дадат обяснения във връзка с въпросите, свързани с родителските права.
При неявяването им, съдът може да им наложи глоби.
Ако страните имат деца, навършили 10години и спорят относно родителските права, децата се изслушват от съда. При изслушването на децата, страните и техните представители напускат съдебната зала.
Детето остава с психолог и отговаря на въпросите на съда. След изслушването на детето, страните се въвеждат отново в залата и съдът ги запознава с това, което е казало детето.
В някои съдилища има специални стаи, в които се провеждат изслушванията на децата.
По делото се разпитват свидетели на страните, които да установят твърденията на всяка от тях.
Едно бракоразводно дело може да премине в едно съдебно заседание или да бъде отлагано многократно. Когато делото се изясни от правна и фактическа страна, съдът постановява, че ще се произнесе с решение.
Решението трябва да бъде изготвено до изтичането на едномесечен срок от последното съдебно заседание, но този срок невинаги се спазва.
Решението се връчва на страните, съответно на техните представители.
С решението се уважава или не се уважава иска за развод.
Ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът заедно с прекратяването на брака се произнася и по въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, личните контакти между децата и родителя, който не упражнява родителските права, издръжката за децата.
Съдът се произнася и относно ползването на семейното жилище и фамилното име на съпрузите.
Съдът се произнася по въпроса за вината за прекратяването на брака само, ако има изрично искане на някоя от страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред въззивния съд в 14 дневен срок от връчването му.
То може да бъде обжалвано и само по въпроса относно вината, а решението за прекратяването на брака влиза в сила.
Това е цялата процедура по един бракоразводен процес по исков ред.
Ако не желаете да минавата през всички тези етапи, можете да заложите на медиация, която в пъти по-бързо, щадящо и резултатно, ще доведе до прекратяване на брака по един цивилизован начин.
