Какво представлява семейната медиация?
Основни случаи, в които се стига до медиация, са развод, наследствени и имотни казуси.
В срещата по семейна медиация, засягаща развод, имате възможност да обсъдите спокойно с партньора си:
- Дали ще прекратите брака или съжителството си, или ще продължите при нови условия;
- В случай, че решите да прекратите брака, или фактическото съжителство – да договорите какво ще се случи след това;
- Как ще споделите грижите и отговорността за децата?
- Как ще общувате и вземате общите решения за децата Ви занапред?
- Как ще разпределите общата Ви собственост и как ще се използва семейното жилище?
- Кой и каква издръжка ще дължи?
- Други важни семейни въпроси.
Споразумението, постигнато чрез медиация и потвърдено от съда, има силата на съдебно решение!
В медиацията, чийто предмет е имотен/наследствен казус, страните почти винаги са готови да съдействат, макар да са в обтегнати отношения. Причината затова е, че предварително, макар и частично, са се информирали за последствията от неразбирателството си.
Съдебната делба крие много рискове, най-големият от които е, изкарването на имота на публична продан. Тя е съпроводена с редица действия, рискове и загуби от стойността на имуществото, поради високите такси.
Ето защо, медиацията е много подходяща и често предпочитана при делба или други имотни спорове.
✅ Не се делете, а се разберете!
Медиацията работи успешно и при деца и подрастващи, които не могат да намерят общ език с членове на семейството, най-често родителите си. Медиаторът е безпристрастен слушател и в индивидуални и общи срещи, направлява и отчита интересите и на двете страни. Така детето, което по принцип е в ролята на зависим и „подчинен“ на родителя , се чувства равноправен участник в разговора и в разрешаването на конфликта.
Всичко ли може да се уговори в споразумението при развод?
– Според българското законодателство, за да се разведете, независимо как, е необходимо разрешение на съда. В споразумението трябва задължително да се договорите по следните въпроси:
- Местоживеенето на непълнолетните деца, ако имате такива;
- Упражняване на родителските права и личните отношения;
- Издръжка на децата;
- Ползване на семейното жилище;
- Фамилно име и издръжка между съпрузите.
- Това са задължителните положения, без които не можете да се разведете.
- В споразумението могат да бъдат договорени и допълнителни условия, като съдът ги преценя изцяло с оглед интересите на децата.
❗ Ако постигнете споразумение, което отговаря на изискванията на Семейния кодекс, можете да го представите пред съда с молба да го одобри.
Споразумението = Съдебно решение!.
Ако си променя мнението по някои условия, може ли да се измени споразумението?
– В случай, че споразумението отговаря на законовите изисквания, съдът следва да го одобри във вида, в който сте го внесли. Това одобрено споразумение има силата на съдебно решение и не подлежи на обжалване. В случай, че на по-късен етап възникнат изменения в обстоятелствата, можете да поискате предоговаряне на условията. Можете да направите такова искане и до съда.
Ако нямам брак, мога ли уредя отношенията с партньора ми със споразумение?
– Семейният кодекс, в чл. 127, урежда съвместното съжителство без сключен брак.
Уреждането на отношенията между родители и дете, когато те не живеят заедно и нямат брак, може да стане по 2 начина: със споразумение и със съдебно решение.
Разбира се, медицията и постигането на споразумение винаги са в интерес на всички страни, най-вече на децата.
В медиацията, фокусът се измества. Вместо какво е най-добре за едната или другата страна (визират се родителите), фокусираме се изцяло кое ще е най-благоприятното решение за децата.
Изказват се и се обсъждат съображенията на всеки родител – изисквания, притеснения и въпроси. Изместваме фокуса от чисто математическото разпределение на дни, месеци и суми, и го насочваме върху реалните нужди на децата, с оглед бъдещото им развитие.
Изместваме фокуса от АЗ и Ти, към НИЕ. Оставяме егото да изчака навън, докато ние договаряме бъдещето си и това на детето/децата си.
А за вечният проблем с пътуването извън България?
– Напускането на територията на Република България от непълнолетни деца изисква писмено съгласие в нотариална форма на неговите родители. Най-често, това е нотариално заверена декларация, която следва да завери единият от родителите, когато детето ще пътува с другия родител. Такава декларация трябва да заверят и двамата родители, когато детето ще пътува само или с трето лице.
Поради влошени отношения между родителите или поради трайната липса/неизвестността на единия родител, другият родител е с „вързани ръце“.
В новия Семеен кодекс от 2009 г. е уредена изрична възможност за единия от родителите да поиска от районния съд, по настоящия адрес на детето, да предостави заместващо съгласие на другия родител, за да може детето да напуска стараната, придружено само от единия родител.
Такова заместващо съгласие може да бъде поискано от съда в следните случаи:
- Когато родителите се намират в граждански брак и единият родител отказва да даде съгласие;
- Когато родителите са разведени и единият родител отказва да даде съгласие за напускане на общо непълнолетно дете в чужбина;
- Когато родителите не са встъпвали в граждански брак и единият родител отказва да даде съгласие;
- Когато единият от родителите е в неизвестност и е фактически невъзможно да бъде получено неговото съгласие.
Всичко това би могло да се избегне чрез медиация, която действа изключително благоприятно в подобни случаи. Несъгласието обикновено е свързано с недоверие и несигурност. Притесненията често са породени и от страх от последващо отчуждение на детето, невръщане в уговорено време, здравословни причини. В повечето случаи доводите са свързани с отношенията между самите родители и рядко имат общо с интересите на детето. Наблюдения ни като практици са, че в 90 % от случаите става въпрос за „реванш“, базиран на негативни отминали преживявания между родителите.
Кой се свързва с медиатора?
– Медиаторът, който сте избрали, може да се свърже с другата страна. Опитът обаче показва, че когато има предварителен разговор между партньорите, това помага в последващото провеждане на срещата. По този начин остава усещането, че решението за провеждане на среща с медиатор, е взето съвместно. Отпада усещането за принуда и налагане на воля.
Мога ли да накарам партьора си да участва в срещата, ако не иска?
– Основен принцип в медиацията е, че е изцяло доброволна. Ако отсрещната страна не желае разрешаване на спора чрез медиация, никой не може да я задължи да го направи.
🔴 След промените в закона, медиацията вече е задължителна при определен вид дела. Повече информация можете да намерите в главната страница МЕДИАЦИЯ.
Кой заплаща таксата?
Таксата за проведените срещи се заплаща от двете страни поравно, ако не е уговорено друго. Страните сами могат да уредят този въпрос.
Ако отсрещната страна желае да участва, но физически няма възможност да присъства, може ли да се проведе онлайн?
Категорично да. През изминалите няколко години и предвид ситуацията, в която всички бяхме поставени, успешно провеждахме срещи по медиация онлайн. Случвало ни се е и страните, макар да имат възможност за физическа среща, да препрочетат онлайн среща.
Ако имате други въпроси, можете да ги зададете чрез контактната форма или по имейл.